Утрешният ден

Изпитваш пак  границите на любовта ми,

играеш си с мойте чувства.

В момент ме галиш-

в друг ме отблъскваш.

Това според теб е игра ли ?

Разкриваш за мене всяка скрита вратичка,

светът ми в дланта си държиш.

И сваляш една, след една.

По едничка...

звездите в мойте боси нозе.

Кристална любов ден след ден ти ми даваш.

С железните жестове, ковеш ме с вериги до теб.

Птичка в клетка, но толкоз прехласната,

в таз илюзорна любов към  „гамен”.

Но настъпи за жалост часът ми за бягството.

И захлопнах метална врата -  с тих потрес.

И зад нея сърцето ти чуждо, от обич препускаше,

а пък мойто се пръскаше, в новия ден.

На  стените подпрял се  - тихо ме молеше,

в ума си ме връщаше и броеше секунди след мен.

Броеше до сто и минутите губеше,

за да върнеш миг с мен, 

преди да дойде утрешният ден.