При избуялите корени,
там под старата върба...
Виждам онези...старите спомени,
а по лицето се стича гореща сълза.
Помниш ли колко хубаво ни беше,
когато бяхме деца?!
Времето ни сякаш спеше,
отекваше...от устните смеха.
Мечтаехме за принцове и феи,
живеехме в различен свят.
В умът ни се въртяха куп идеи,
животът ни на приключения...бе изключително богат.
Не мислехме за \"бъдещето светло\",
всичко бе тук и сега.
Без теб приятелко е тежко,
но в сърцето вечно ще остане твоята следа...