Отвори си любимата книжка
за златни, отминали дни.
В които си тичал безгрижно
с най-босите детски пети.
Където хвърчилото ярко
прегръща небесния лик.
И всяка идея е святост,
с изсечен от мощ обелиск.
Разкажи ми и още за вяра.
За волята, в устрем към връх,
белязан за нощи от двама.
За всяка пътечка и стрък...
Отвори си любимата книжка,
в сърцето запазена с щит.
От патина, тъма и безнищност.
Та в мен... исполин да родиш.