Вик яростен от унеса изтръгна ме внезапно
\"Ти вече мъртъв ли си?\", питаше ме силует над мен застанал
ръка подаде ми и ме изправи
и после в локвата от кръв в краката ми нагази
Две изумрудени очи, присвити в укор
накара ме да се огледам в пустотата
\"Какво чакаш, тук никога не ще настъпи утро\"
Повика ме след себе си и го последвах
през ледените пръски на реката
на другият бряг чак се спря и ме погледна
зад нас останала бе гробница в мъглата
Коси от злато аз видях на светлината
и тези две очи, изпълнени с неукротима сила
дете на дивото с гърдите си пак пореше вината
покълнала между гробовете и изкласила.