Денят ми тихо се надига,
отмята сънно одеяло.
А слънцето отвън му смига,
и сякаш, че - ни чуло, ни видяло.

Денят ми нежно се усмихва,
протяга се с известна неохота.
С роса умива си очите
и хуква по полята, бос е.

Денят ми се разнежва колебливо
и чуди се с какво да ме омае.
Събира ми букетче здравец
и ме закичва - с него да гадая...

Денят ми някъде по пладне
се поспира под сянката на старата смокиня
И се изляга цял, върху тревите,
дали за него аз съм истинска богиня?!

Денят ми после пладне се притичва,
и край герана с каменно корито
вода ми вади, аз да се заситя.
Че залезът му чука на вратите...