Нощта се спуска бавно над града,
жестоки сенки сграбчват в миг душата.
Кристална скреж пропуква мръсните стъкла,
без дъх седя сам в стаята, със самотата.

Душата си без жал разкъсвам аз на две
и всяка част захвърлям в нищетата.
Сега държа сърцето в собствените си ръце.
Но то е нямо,не тупти,долавям само тишината.

Гореща капка кръв се стича вместо искрена сълза.
Усещам края - той е толкова наблизо...
Преследван съм от демони, желаещи предадена душа,
но нямам сили да се боря - студа в тялото навлиза.