Дъждът потропва
с влажните си пръсти
и в локвите оставя
отпечатъци,
земята прежадняла
пие с устни
и размива на тъгата
малките зачатъци.
Отвъд шума на
улиците задимени,
тротоарите са
невъзможно тихи,
Натежали са очите
на асвалти изморени
и сливат очертания
нахвърляните щрихи.
Облаците,в пазвата
събирали сълзите
и препълнени с
човешки гласове,
днес олекват със
въздишка от гърдите-
дни събирани,ще
се изливат с часове.