Като есенен дъжд.
Живота си минава.
Ромоли и тропа по стъклото.
Идва неочаквано от облак сив.
Понякога се смее тъй приятно, че ми
идва да попея.
Но има и моменти когато плача
с клас и МОЛЯ - спри.
Недей!
И всеки път когато завали
през есента си мисля.
Дали ще плача или пея.
Дали живота ще ми донесе промяна,
както от безоблачно небе към
плачеща вселена!