Заваля дъжд. Капките започнаха да падат глухо и безшумно. Наоколо не се чуваше никакъв шум. Тогава зад нях нещо помръдна. Те се обърнаха, но не видяха нищо. Сега само обраслите с бурени гробове се отличаваха в тъмнината. И тогава те го видяха. Видяха най-прелестното същество, което бяха мечтали да видят от стотици години. Сега той пристъпваше съвсем леко, грациозно, и пронизваше със сребристия си студен поглед телата на двамата "смъртни".