Дъждът е с тяло голо, с усмивка на момиче,
май в шепите му има в повече вода,
и този дъжд е мой, променливо различен,
след него не остава протегната следа,
но ето аз го търся из улици напразно,
от шепота му странен едва-едва разбрах,
сега приижда скришом, идва на талази,
защото всички капки в шепи не събрах.

След този дъжд внезапен слънцето припича
и кой за капка дъжд е повече мечтал,
но не обикновен, променливо различен,
да може да отмие от лепкавата кал,
защото щом се движа, срещам хора разни,
отекват всички стъпки по мокрия паваж,
а този нежен дъжд е мъничък отрязък
от нещото, което достигаме с кураж.