Глутница чакали вият зловещо в гората!

Блудница си захвърля в боклука  новороденото бебе.

Девица се моли, горещо в утробата и плод да зачене.

Гарвани черни си правят пир от мърша долу в полето.

Червеи проядоха душите ни!!!

Омраза, злоба и завист - гнездо е свила в сърцата ни.

Надеждата абортира във спешното.

Вярата във доброто пътува във черни влакове на път към небитието.

Живеем като затворници в клетка.

Лутаме се сомнамбулно, дивашки се блъскаме във решетките.

Предаваме приятели всекидневно от скука.

Осъждаме ги- незаслужено, а присъдата е смърт без отметка.

Погребваме ги във безименни гробове.

Без кръст, без паметник, без цвете.

Един безкраен кръговрат, една убийствена разруха.

И някак странно е и чудно сред тази масова оргия

Аз все още съм тука. Продължавам да се боря.

Да живея. Обичам, обичана съм и съм щастлива.