Давя се, но не от отчаяние
или от омразата към този живот,
давя се от безсилие
към себеотдалият се цинизъм,
поставил връх на планина от болка.
Колко пъти чувах \"Засрами се \",
но дали ще заличим това с творение?
Не знам дори защо не плувам
водата е моето тяло,
а се давя, давя се без усилие.
И светлините са близо
на една ръка, която ще се затвори
в едни очи без сълзи.
Не се мъчи да ме спасяваш...

няма смисъл.