Давай кръчмарю, наливай вино!
Да пия и да забравя…
Спри, погледай и ти, Месечино,
мъката как ще удавя!
Пет години в чужбина се скитах,
с боси крака и чепици,
гръбнак извивах, простак почитах,
за тия пусти парици.
От гурбет вчера, кога се върнах,
заварих мама вдовица…
Къщата празна и там не зърнах
жена и дребни дечица…
Давай кръчмарю, наливай вино!
Да пия и се напия…
Стой отгоре и ти, Месечино,
към теб да гледам кат’ вия!