Дали ще вървим или ще лазим, Това само от нас пак ще зависи. Дали съдбата гордо, с усмивка На уста и сълза в окото ще посрещнем, Или без бой, ранени ще паднем? Дали някога оковите ще паднат, Дали ще избягаме от затвора “Общество”. Ще бъдем ли свободни? А дали ще можем да мислим, говорим, Викаме, бягаме и обличаме свободно, Без някой от страни да ни сочи и критикува… За това, че искаме да сме просто себе си. И дали оръжието ще бъдат думите на уста Или подвизите описани в слова? А дали ще можем срещу съдбата си Да се обърнем И да я преборим, Да имаме това,за което мечтаем и това, От което не сме се отказали след всички битки? Или просто очи ще затворим и съдбата си Сляпо ще следваме? Това само от нас и пак ще зависи…