Когато си отива любовта,
когато бавно слънцето залязва,
когато огън няма във кръвта
и може би живота ни е смазал,
когато свършва цял един етап
и трябва да затворим  страница,
когато самотата ни е спътница
приседнала до нас със отчаянието,
дали тогава в тоз злокобен миг
вратите на небето се разтварят?
Дали изригва слънцето и в миг
ни превръща в пепел или лава?
Дали от зейналите небеса
пречистващ дъжд ще падне и измие
и болка, и обида, и тъга
и възродени после ще сме ние?
Дали отново после ще летим,
дали отново пак ще бъдем влюбени
или във болката ще изгорим
и просто вече няма да ни има?