Да бъдем толкова близо, а всъщност така далече. Подвластни на каприза, но СТИГА&nbsp; да приключим вече... Боли и силно ни изпепелява, приятелството ни потъваше в забрава. Протягахме ръце да се достигнем, но нещо в нас не позволи... ... От гордост ли ще се подминем или от несбъднати мечти... Но чувства силни надделяха и усетих липса за онези дни, а сълзите въздуха ми спряха... усетих как боли... И пареше, гореше - болката в мен ехти... А съдбата, нашата, ме посети и ми каза, че до мен винаги си ти, както сега е така, знам нали... било е така и преди... &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; За приятелката К.

uFeel.me

Далечна близост