Здравей, сърце! Най-после чух измъченото ти туптене. Но да се махаме оттук. Дължа ти страшно много време. Далеч, далеч от този свят, където господар е злобата и змиите не под камък спят, а съскат в мислите на хората. Ела, сърце! Да помълчим край езерото на мечтите. Далеч от хули и лъжи, сред тишината на горите. Далеч, далеч ме отведи в прегръдките на красотата. Да бъдем само аз и ти. Невидими за суетата. Помни сърце - денят е ден, когато грее с вдъхновение. Щом имам теб, щом имаш мен, светът навън е без значение!