Под едрите листа на кипариса
и дъхавият цвят на олеандър
танцуваше сиртаки в такт Лариса
в пристанищния град, със Александър.

В затворен кръг на пляскащите длани
се виеха телата грациозни.
Лицата им, щастливо замечтани,
преливаха през страсти сезони.

И сякаш тук цветущата Елада
бе кацнала наоколо да слуша.
На тъмното солената прохлада
в дърветата маслинени се сгуши.

Моряците мелодията крехка,
с изсечени в егейски вятър скули,
с оркестъра игрив мотив подеха
разлял се по китарените струни.

А бисерният град - амфитеатър
на древната и младата Кавала,
притихнала в поднебния си шатър
за танц такъв отдавна бе копняла.

По стъпките ефирни на Лариса,
усмихната, до своя Александър,
на дансига, в кръга от кипариси,
се носеше дъхът на олеандър.