В мига, когато изречеш Не знам-

едно листо дървото си напуска.

Не мога да го върна на върха.

Лепило за такъв лист е измяна.

То пада на коравата земя

и всеки миг ще бъде стъпкано.

Но слънцето го брани като щит

и сивото листо е вече пламък.

Та кой разбира скритите листа,

в които не достига светлината?

Мълчиш, а позволяваш да съм цев

за дулото ти. Устни в устни. Изстрел!

И аз намирам в нямото не знам

изричането на куршума Обич.

Едно листо започва своя дъх,

в мига когато падне на земята.