Да си тръгнеш, когато луната изгрява

и ти потъваш, унесен във нейното меко сияние.

Да си тръгнеш, когато китарата свири,

а ти гаснеш, обзет от безумно желание.

Аз трябва сега да напусна това,

в което вложих толкова много мечти и надежди,

да си тръгна тогава когато

есента във очите на моето мъничко лято поглежда.

Да си тръгнеш, когато всичко, което си имал, зад тебе остава.

Да си тръгнеш, когато радостта на нечие друго лице засиява

и когато се чудиш дали ще бъдеш на някого нявга потребен,

да си тръгнеш и дори да не знаеш дали някой ще плаче за тебе.