StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,114
   Потребители: 12,429
   Автори: 4,037
   Коментари: 324,940
   Точки: 2,669,733
   Съобщения: 184,234
   Лексикони: 4,508
   Снимки: 10,717

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Да се спънеш в късмета си

Прибирах се днес и се спънах във нещо
А времето беше вятърничево, горещо
Хвърчаха листа, а заедно с тях и хора
Аз пък чух шум от на изоставена къщичка двора
 
Седим с моето куче и мислим
Що за жовотно това е, не виждам
Очите му ярко светят във мрака
Гласът му е силен, жален, отчаян
 
Понечих да тръгна, но то ме настигна
Котенце, мръсно, прашасало, сиво
Седя и си мисля, ако аз не помогна
Дали някой друг въобще ще се трогне?
 
Вървя си към къщи и си водя песа
А скрито във джоба ми котето спеше
Не се иска много да бъдеш полезен
Паничка с храна и малко човечност








Днес се прибирах и от двора на къщата в съседство чух отчаяно мяукане. Намерих едно от най- красивите котета, но за кое коте пък може да се отрече, че е красиво?
Аз имам алергия към котки, а кучето ми има собственическо чувство и не обича да обръщам внимание на други животни. На върха на всичко имам и папагали, и да изхраниш цялата пасмина се иска стабилен бач.

Но не се случва всеки ден да се спънеш в късмета си, да срещнеш изгубена душа, която да те направи по- човечен. Мислех си, че някой трябва да направи нещо за котенцето, после си казах, че този някой съм аз.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-05-13
прочитания: 39
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход