StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,378
   Потребители: 12,360
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,133
   Точки: 2,663,601
   Съобщения: 150,119
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,778

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Да мога най-накрая да се скрия

Аз още се люлея на везните -  
отляво път, отдясно пропаст дебне.  
Очите всички крайности опитват, 
но крачките останаха си дребни. 
С усмивка под пробитите сандали , 
кръщавам всяко камъче на песен.  
И двойникът ми, досега скандален,  
убивам го, ще го лежа за свестен. 
 Смъртта не пита, не шепти, не кани.  
Не прави сделки, не търпи просия.  
Сложете ме сред всички калпазани, 
да мога най-накрая да се скрия. -  
Как кретам по ръба и мигам тихо,  
но дишам срещу земното притегляне.  
И знам, че всички луди се родиха, 
защото Бог страхува се от себе си.
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-06-13
прочитания: 88
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход