Във сънните отблясъци се втурна тишината
и само изпарения от дизел и бензин
ме връщаха в реалната прегръдка на земята,
след полети безумни към измислени звезди...

В калта си окопитих се, прегърнал самотата
и шляпах си бездомно през блата от нищета,
свирепо се усмихвах на искрите в тъмнината,
уверен, че успешно съм погубил пак мечта...

С спокойствие, присъщо на главата ми пияна,
раздавах милосърдни изпарения на скоч,
от всички получавах пак ритници във замяна,
приемах ги доволен, сякаш бяха за разкош...

Отнякъде изсвири улулица тъпоумна
и песен ми поиска да изпеем в унисон,
изхилих и’ се зверски и изчезна тя безшумно...
... и вече бях уверен – идва дяволски сезон...

... сезон на изменения във фаза на умора
и смешни подигравки със съществени неща,
сезон на отрицания пред хилавата флора
на чувствата, прегазени в греха и ревността...