Изтръпналата чувственост на времето
се врязва във душите разпокъсани
и бори се да оцелее във безкръвие,
ограбва ни и блъска ни безизразно.
Душите ни, разкъсани улисват се
в стремеж да оцелеят ненатрапчиво,
прегърнали нескопосни причини,
с които оправдават своето безсилие.
Душите да закърпим не умеем,
те все прострелвани са яростно.
Прескачайки през локвите на времето,
поне чисти да ги пазим - туй копнеем.