StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,100
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,757
   Точки: 2,632,595
   Съобщения: 135,441
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ДУШАТА Й СРИЧА ПРИСТАНИЩА

Умори се. Откога все зачева море.
А душата й срича пристанище.
Проговориха рибите. Даже и те.
Само той пак мълчи. И споделя с лулата си.

Умори се до лудост. Да е тази жена,

дето става на вятър, щом платната са тихи.
Тя е просто прекрасна. И проклина нощта.
Той с раздърпана риза. Ще се люби с вълните.

Умори се до смърт. А смъртта все не идва.

Този мрак е за вино. Не да прави морета.
Стигат кръв и сълзи. И разголена истина.
И да пие на екс. И да вижда небета.

Ще осъмне различна. И ще бъде бъде Жена.

Ще му стори море. Но солта ще си вземе.
Той ще мрази вълните. Ще разкъсва платна.
И ще дави моретата в себе си...

Какво ме вдъхнови?!

"Устите им пресъхваха от вицове

и давеха моретата  във себе си."

 

pin4e


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-03-23
прочитания: 505
точки: 42 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 20 (виж препоръчалите)

Вход