През утрото Нощта видя
Деня - тъй чист и светъл бе,
а цветността му я учуди
и ето в него за беля
безнадеждно тя се влюби.

Денят през залеза видя
Нощта - безкрайно нежна бе,
а тишината го учуди
и също в нея за беля
безнадеждно той се влюби.

  Ами сега?
Но тя почувства, той - пресмята
и разрешиха тази смешка -
обгърнаха с ръце Земята -
направиха си въртележка.