Облаци зрачни се вият във косите ми...
Птичи ята са ми достолепната свита..
Ветрове незнайни се диплят в полите ми...
На слънчева люлка към звездите политам...
Семехът ми се спуска ей тъй - водопадно,
от сутрин до вечр край теб би ехтял...
Превеждам заръките Земни парадно
и който ги е разбрал - разбрал!...
По лентите на съдбите се разхождам-
която докосна се палва в нощта...
Недостигнати светове насън преброждам
и браня, и пазя навсякъде любовта...
И ако втръснат ти моите облаци птичи
и ако търсиш във мене само земния тлен -
обърни се! Бягай! От мен далеч тичай!
Инак ще бъдеш от огъня ми изпепелен!