Макар че всеки ден по мен трамбова,

животът не успя да ме премачка.

И не по вятъра пилях любови

на чувствата в месомелачката.

Не ме обезкървиха дните вълчи,

захапали до кокал дух и плът.

Аритмия човешка днес ме мъчи -

сърце отляво бие в мойта гръд.

Тупти със ритъма на кръговрата 

и кръговратно някой ден ще спре.

Без почести и намек за отплата,

като сърце на влюбен ще умре.

Ще спре животът тежък да трамбова

по мойте нервни окончания.

И всичките несбъднати любови 

ще избледняват във предания.

Разнищен от прищявки и капризи,

раздал се до петак като чеиз,

облечен във последната си риза,

от този свят ще си отида чист.