uFeel.me
ДО БЕЗОБРАЗИЕ!
Автор: zefpet,  25 юни 2012 г. в 13:46 ч.
прочити: 607

Не слагайте на гроба ми цветя,
защо, по дяволите толкоз бързате?
Та аз не съм се канил да умра,
макар да не мечтая за безсмъртие.

 Живях все на педал и с „мръсна” газ
над пропасти прелитах и над взривове.
Аз кранти яздех често, не Пегас,
и никога не вярвах в очевидното.

 Съдбата си не молих за късмет,
не исках от живота подаяния.
И с дявола все спорех, тет-а-тет.
Единствено пред Бог глава прекланях.

 Не съм за подражание, аз знам,
обидно е да имаш подражатели.
Пердахът честно си изядох сам,
но пак не се отказах от мечтата си. 

Не вярвайте в слуха за мойта  смърт,
цветята оставете си по вазите.
Аз тъпча пак трънливия си път,
заливам се от смях. До безобразие.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me