ДИВ ЦВЯТ

 Щом пекне слънцето
и престават
птиците
на моя прозорец
да кацат.
Не искат
вече трошиците
от ръката ми
щедра оставени…
Не искат
питомния,
лесен хляб.
Отиват
да търсят дивия,
изсъхнал цвят.
Храна отиват
да търсят
в бодилите,
в студа да събират
своите семчици,
трънливите…

 И аз като тях
все трудния път
си избирам,
най-тежките
камъни
с чука
аз разбивам,
в най-мрачното
най-светли
бисери откривам,
и на мен
не се лесния хляб
тъй услажда,
и все бързам
за там,
дето буря
се ражда!

 11.03.2010 г.