Във спомените детски да се върнеш
и тихо да пристъпиш прага
на бащината стара къща
и майчица си в миг да зърнеш...
Да видиш мебелите вехти,
тъй мили и пропити с` спомени,
уютно, топло да се гушнеш
в одеялото на детството си розово.
На двора слънчев пак те чака
дървото, на което си седяла
и пеейки на воля и унесена,
там, детството си изживяла...
Отминали са тези чудни мигове,
останали назад във времето,
с желание отново да се върнеш...
във детските си спомени и...
СЪЩНОСТ...