Детето в мене никога не ще умре.
Дори когато бръчки набраздят лицето,
пак ще спя до плюшеното си мече.

Годините ще се изнижат.
Бавно, неусетно ще си отлетят,
ала мен не ще ме спрат.

Дори, когато остарея
сърцето ми от радост ще танцува...
и сутрин с вятъра ще пея.

Ще целувам с поглед небосвода.
На чай с цветята ще си поговоря,
а после свежите поля бавно ще обходя.

До ручейче игриво ще поседна.
С дърветата ще поиграя,
а вечер с обич звездите ще погледна.

Ще се радвам като мъничко дете.
За всеки миг ще благодаря.
За всеки миг... и любовта в остаряващото ми сърце.