Дъще, мила! Стана майка и ти!

Вече знаеш как се рожба обича...

Как от обич сърцето боли,

как на друг се живота обрича!

Девет месеца на сърцето лежи,

цял живот любовта не престава!

Някой ден от гнездото ще отлети,

но в душата ти вечно остава!

Нежно взираш се в мили черти,

знаеш колко за тебе е ценно,

Чак не вярваш, че с живот го дари,

чувстваш нещо различно, неземно!

Галиш с поглед, не само с ръка,

в тебе радост и нежност напира!

Сладко мъхче на детска глава

ти променя изцяло всемира!

Ти отдавна порасна. Сама

покори свои хиляди цели.

Но едва сега стана жена,

с поглед вперен към нови предели.

Всеки ден ще се чудиш: - Защо,

аз на майка си вече приличам?

Нежна влага, на яката петно ...

Сега знаеш, колко аз те обичам! ! !