Време е вече да си отидеш!
Пепелен вятърът да те отвей!
Най-много болят очите невидени,
но с болката вечно се не живей...
Настървеното време от ъгъла дебне
да изтрие с гума нашите щрихи.
Срока на годност на елея ни меден
изтече. Луна и море безсилни се свиха
пред неговата търпелива властност,
зашумяха, засветиха уж както преди,
ала с друга, някак помръкнала яркост...
Зачакаха свръхнова да заблести...
Духовете ни разбраха се в утринта
и претеглиха дълговете си на кантар...
Даваш ми - давам ти обичта,
дето носим в нас за дар и товар!...
Време е всеки пътя си да хване
и в крачката си поглед да устреми.
Каквото можахме без резерва си дадохме!
Нека в мир да пътуват наш\'те души!
Нека стрелкат се все напред и нагоре
и все по-светло да става от тях.
Ала въгленче малко остава да спори
в едната и да се бори
на времето с сивата прах...