uFeel.me
ДЪЛГООКАТА
Автор: kalatea,  8 октомври 2008 г. в 07:48 ч.
прочити: 935
Не познавам плача. Само жежкия страх,
че се будя до кост разгримирана.
Изчегъртвам съня. А денят е разпран
за поредното нощно сканиране.

Не пилея мечти. Само нямам пулсар,
от когото да черпя съзвучия.
Разоравам смеха. Дядо Боже прибра
най-горчивото зрънце за внуците.

Не извезвам платна. Само тегля следи
през пробития тъпан на спомена.
Изтезавам дъжда. Още щом прокърви
пресушавам плътта с безсезоние.

Не постилам небе. Само стъквам подслон.
Зорко дебна под мен да е грапаво.
Аз съм тук като гръм. И столетно дърво.
Как умея безстрастно да чакам

най-невинния лист, най-самотната длан
като детско хвърчило завихрена.
Дългооката смърт. Предпоследен курбан.
До последния - още съм мисъл...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me