Не пилея мечти. Само нямам пулсар,
от когото да черпя съзвучия.
Разоравам смеха. Дядо Боже прибра
най-горчивото зрънце за внуците.
Не извезвам платна. Само тегля следи
през пробития тъпан на спомена.
Изтезавам дъжда. Още щом прокърви
пресушавам плътта с безсезоние.
Не постилам небе. Само стъквам подслон.
Зорко дебна под мен да е грапаво.
Аз съм тук като гръм. И столетно дърво.
Как умея безстрастно да чакам
най-невинния лист, най-самотната длан
като детско хвърчило завихрена.
Дългооката смърт. Предпоследен курбан.
До последния - още съм мисъл...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me