ДЪЛБОКА НОЩ
Дълбока нощ.
И дълга.
Най-дългата
и тъмната –
погълнала луната,
затулила звездите,
захвърлила света
на тъмнината
в сянката студена.
И в полунощния й час –
ни вчера, нито утре.
Аз в него, изтерзан,
в леглото се въртя
прегърнал
най-голямото
безсъние.
Безкрайна нощ
изтрила светлината,
откраднала надеждите.
Потънал в нея,
без порив, и без мисъл –
дори не се опитвам
да търся някакъв
житейски смисъл.
И в мъртва тишина –
безлуние,
и моето отчайващо бездумие.
Дълбока нощ,
в която не познал ме,
сънят край мен минава,
ръка в ръка със нея
и заедно, без мен,
ще влязат в идващия ден.