Дори очите му не помнеха лицето
което се усмихна - но веднъж...
Погреба майка си дарила му сърцето
(едва на ден, той беше вече мъж...)

Баща му го приспиваше със песни
(разказваше за обич и мечти).
И нейде там във миговете тесни
едно дете растеше - без сълзи...

Вятъра прелистваше години
(белязани със кървава печал)
Сплотени бяха чуждите роднини
и смисълът за щастие - по-цял...

Но, той никога не беше казвал "мамо"
(така и не поиска да го каже)
Небето над очите е голямо -
и тя е там - а той ще я разкаже...