Да махнем маските! (diva и krasimira1)

За живота и за още нещо си поговориха 
diva и krasimira1

Като в театрално представление 
промяна в действието настъпва.
Нощта се оттегля в уединение,
а утрото бавно и тихо пристъпва.
Декори се сменят и нещата се повтарят,
актьорът поредна репетиция прави.
Някъде нервно и шумно врата отварят -
заслушвам се в своите мисли и нрави.

На вън е светло, чисто - привлича.
А тук сцената в студ и пустота се облича.
Реплики едни и същи повтарям,
дори усмивка за разкош на лицето си поставям!
Репетирам - за утре - спектакъла пореден.
Фалш и суета - на плана преден.
Нима се чувстваме щастливи?
Зад маските сълзите скрили?

Билет за новия ден си купувам отново,
до болка познатите реплики казвам,
изчаквам края на спектакъла и готово, 
чувствата си кога обаче ще показвам?
В залата пълна мястото свое заемам,
прелиствам на бързо програмата,
после кафе през антракта си вземам
и се чудя какъв е края на драмата?

А защо не го превърнем в комедия
този наш сив живот?
Да махнем маските! Да се засмеем!
Да плюем върху скапания режисьор!
Давай! Сваля ме ги! Да опитаме...
Кой и какво ще може да ни спре?
И без това луди ни наричат.
По-луди от това - накъде :)!

Дата: 2008-12-22