Бавно крачиш
по сънните улици –
без посока и цел.
Скитник ли?!
Просяк – с празни мисли,
и ранени мечти.
От... самолюбие.
Твоята цел във живота
някак трудно върви.
Почти да се спре.
Тихо плачеш,
приведен във ъгъла.
(Всяка стара вина или грешка -
умножени за жалост, по две.)
Тъжно в тебе вали.
Размива се.
Не от мнимост.
От гордост и самовлюбване,
в себе си.
Ти не си света,
ти си малко петно ,
имитиращо ходене.
Не потретвай .
Не подритвай с омраза
живота си.
Чуждо слънце
едва ли ще блесне?!
... За теб.