покварен озлобен

заспиваш в своя свят

преплиташ ръце

на гърдите си болни

от омраза от любов

към образа свят

изпадаш във плен

на мислите черни

живот и унес

се преплитат в миражи

замръзнали в съня ти

неспокоен

зъл

подплашен се въртиш и стенеш скачаш

вперил поглед в огнен жезъл

бял

сън видение измислица за някой

за когото вече си забравил някой

от когото нямаш спомен

нито миг покой

ти впиваш нокти в дланите си потни

коварен уморен

се вглеждаш в тъмнината

и съжаляваш за отминали години думи

и плачеш за изгубената топлина

човек унизен в съня

оплетен във интриги подли

онаниращ с чувствата и греховете

побъркан за света

за себе си пък гений

това си ти

човек