Доведе ме до тук
не нечий избор,
но не и моят собствен.
Доведе ме до тук
и аз не знам все още
за добро ли е
или за много, много лошо.
Но съм тук все още
и може би в това е истината.
Тук съм и полу-изгубена,
и полу-на място,
и полу-желана,
и полу-обичаща,
и полу-открила смисълът.
Тук на този уж спокоен бряг
сред морето от лъжи, поезия
и чувства.
Тук съм също малко поумняла,
малко истини открила,
малко обич за тебе събрала.
Протегни ръце - ще ти я дам.
И може и да ти хареса
и може да не искаш да ме оставиш
след борени дни да си отида.
И, странно, все така се случва-
едни ръце държа
и гледам с някой към звездите,
а след секунда се събуждам,
и влюбена в(ъв) друг посрещам
дните.
И не че те обичам.
Просто в името на пролетта
изричам полу-истини.
Но нека този ден да бъде
моят полу-ден, и твоят полу-ден.
Нека този ден, между пролетта
и есента заклещен,
да направим ден за нас.
И нека заедно да го превърнем
в малка вечност.