Четиридесет и четири години откакто аз съм се родил! Колко бързо се минаха, а какъв ли не съм бил. Бях работник в комбината на червения абсурд. Там работил съм на топло, но деянех и на студ. После би ме чекмеджето, затуй съм с голям корем, но спестени пари нямам - изявявах се като бохем. И като войник работих в столична бирария една - по Швейковски с бира се потих, но всичко на добра цена. После бачках кат лентяй - надигах в кръчмата шишета... Туй завърши със лош край - намеси се съдба проклета. Най-накрая се кротнах в инвалидната количка. Приятели в нета срещнах. Сега си търся и женичка... Наздраве, скъпи ми другари! - казвам го днес с лимонада. Да сме живи, да сме здрави! Вие сте моята награда!