Сама чертата нарисувах.
Измислих точно до къде.
Измислих колко да е дълга
и бях доволна да речем.
С боя и четка се залисах.
Чертах и мерих уж, не знам.
С чертата кръг голям описах -
добре оформен кръг - капан.
Не се уплаших, бях доволна.
Изчаках хубаво да се втвърди.
Но после... май от ацетона,
Усетих в мен, че всичко спи.
Изчаках, уж да ми премине.
Поседнах и зазяпах се в чертата.
Намерих се така след брой години -
Измръзнала, сама и непозната.
Усетих, че не помня как да движа
краката си, ръцете си, ума...
И бях сама и друг не виждах,
Сама седях, до тъпата черта.
Отвъд чертата - много хора,
но никой не погледна в мен.
Какво ли чаках те да сторят?
Не си личеше, че съм в плен.
Кракът си учих, да се движи.
и влачих го посред чертата.
Намирах в мен последни сили.
и с гняв натисках със петата.
Ранявах се и как болеше!
С крак разнасях си кръвта.
С кръвта рисувах - планът беше -
врата в проклетата черта.