Денят клонеше към залез,
морето бурно се плискаше
в скалите.
Застинала...,няма аз стоя,
на връх черната скала.
Душата ми...,градоносен облък!
Мислите ми...,обвити в мъгла!
Още миг и ще политна от черната
скала.
Сърцето ми долавя,
тътена на поредната вълна,
защо се колебаеш,отнася всичко тя.
Само спомена, остава да витае
на черната скала.
Прекрасният спомен за моята душа.