Черна котка

Този стих иска да е любовен.
А не му стига ръст, за да бъде.
Недокоснати. Гладки. Бял лист сме,
измечтал златна първата стъпка.

Асфалтирахме път, за да тръгнем.
Дълъг път между късите думи.
Но от много карати надежда
нещо чуждо и черно се вмъкна.

Може би е тъгата, че няма
прах, по който следи да наставим.
Може би е страхът, че след среща
ще напуснем представата Святост.

Черна копка по белия ангел.
И не знаем кой пръв ще си иде.
Дали ангелът става на пепел
или котката ще избелее...

Май надеждата първа е сбогом.
Пак пълзим върху старите пътища
и раняваме дните си с навик.

Но човек е един пианист.
Не говори директно с върха си.
Композира нарочно минор.
Та да може, щом хване мажор
да не го подминава без случка.

Ще се срещнем в дъха на април.
Щом в дърветата цъфне пиано.

Този стих иска да е любов.
А не му трябва ръст, за да бъде.
Стига му и една черна котка,
за да пази от падане ангела.