Под слънчевите водопадни мигли
и дремещия всекосмичен етер
пристъпва върху алените цигли
чистачът на комини Черен Петър.
И зяпнали, следим го от земята
под облаците смело да танцува…
Прехласнати, завиждат му децата,
в мечтите си в небето с него плуват.
Сред тях и аз. Очаквам го да слезе –
усмивки за късмет по нас да ръсне…
А слънцето от жегата се плези –
аха, над покрива да се откъсне…
Но Петър под носа му преминава
по цигли и первази като котка…
Коя ли дева с ласки го дарява
и страстно му отваря свойта прòтка?
Коя ли е късметът негов, Боже,
че толкова е щедър на късмети?
В чие, ухаещо на обич ложе,
макар и чер, като жълтица свети…
-----------------
прòтка – малка портичка в ограда