/На Яна/

Във момичето срещу мене,
дето плавно коси отмята,
се оглеждам - от откровения
изтъкана е и от лято.
Виждам две-три усмивки мои
и едно сърдито нацупване,
и очи широко отворени,
и алергията към скуката...
Чувам моето си мърморене
по пътечката недоволна...
И преплетените ни корени...
И вълничката на бретона...
И е сладко като  спасение,
и е тръпнещо, като ласка-
аз и моето продължение
пием чай на терасата.