Човек ли си или пък си звезда?
Еволюция на чувствата кремирам.
Сълза в очите. Непотърсена следа...
Ти криеш се във мен. А аз не те намирам.
Илюзията по страните пари,
Топи се бавно и пътува към смъртта.
Обичам те. Но болка ме изгаря.
Рожденото ми име бе Тъга.
Обичам те. Но не, не искам да съм друга.
Жестока съм. Не ми отива да съм бяла и добра.
Да бъда себе си, или да се преструвам?
Естествено е тази нощ да съм сама.
Съдбата иска за подарък изкупление.
Тършува дълго под елхата.
Витлеемската звезда не е спасение.
Отровата до горе пълни ми душата.
Харесва ли ти мисълта да бъда грешка?
Разпъната на кръст да те крещя до Бога?
Истинска съм. Мечтата ми е толкова човешка.
Със теб да бъда. Но някак си...не мога.
Така че, май избирам да избягам.
Отричай ме, не вярвай колкото си искаш.
Вълшебство между устните ти слагам.
Отивам си. Обичам те. За мен си всичко!

25-12-09