Той е толкова малък. Почти е невидим.
И живее живот по прищявка на вятъра.
Ако има късмет да попадне на мида,
би могъл да се мери с онези, в каратите.

Но е нищо и никаква прах... Е прашинка.
Съществува за миг по ревера на времето.
И за него светът не използва аршини -
как да види, че носи го редом с големите?

А човекът-прашинка лети и говори
за нетрайния, бързащ контур на предметите,
но светът е с очи и уши, априори,
за онези, с размер по-голям от планетите.

Той, човекът-прашинка, в невидими мрежи,
до смъртта си, е пленник. С печат „Незначителен“.
И едничкият начин да го забележат
е да влезе в света и разплаче очите му.

Радост Даскалова