Не съм от лесните - чешит си падам.
Не случих на орисници добри.
Уж мога да летя, а все пропадам,
и все за нещо някой ме кори.
До късно са прозорците ми будни.
Пилея се във глупави мечти.
Любовите ми до една са трудни,
като залостени с резе врати...
Надявах се със теб да е различно -
иконно в мен се вряза твоят лик.
Изгаряща реакция химична,
но видимо е, че съм слаб химик...
Навярно доживотно съм обречен
над формулата да гадая сам.
Нали съм се родил чешит изпечен -
за своя гордост ли... или за срам...
И няма как сега любов да прося -
останки бледи на изчезващ вид...
Като сълза в окото си те нося,
и като трън, в сърцето ми забит.